Източник
-
волунтари́зъм -
1. (специално) Направление във философията, приписващо на божествената или човешката воля основна роля в развитието на природата и обществото.
-
2. (преносно, пренебрежително) Субективизъм в политиката и обществения живот, който игнорира обективно съществуващите условия и закономерности.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | волунтаризъм | волунтаризми |
| членувана | волунтаризма | волунтаризмите |
| с пълен член | волунтаризмът | — |
| бройна форма | волунтаризъма |
|---|