Източник
-
внук -
1. Син на сина или дъщеря ми.
-
2. (преносно) Потомък.
Това да се знае и помни от нашите внуци.
внуче
— съществително име
внученце
— съществително име
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | внук | внуци |
| членувана | внука | внуците |
| с пълен член | внукът | — |
| бройна форма | внука |
|---|