внук

1. Син на сина или дъщеря ми.

2. (преносно) Потомък.

Това да се знае и помни от нашите внуци.
внуче — съществително име
внученце — съществително име
единствено число множествено число
нечленувана внук внуци
членувана внука внуците
с пълен член внукът —
бройна форма внука
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне внук
  • форми вну́кът, вну́ка, мн. вну́ци
Източник