Източник
-
влюбчи́в -
Който се влюбва лесно.
Влюбчива натура.
влюбчивост
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | влюбчив | влюбчива | влюбчиво | влюбчиви |
| членувана | влюбчивия | влюбчивата | влюбчивото | влюбчивите |
| с пълен член | влюбчивият | — | — | — |