Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
Висше православно духовно лице; архиерей, епископ.
владыка старобългарски влади́ка
старобълг. владыка δεσπότης (Супр.), чеш. vladyka, лат. име Walducus dux Vinidorum в Панония (Хрон. Фредегар). *voldyka е разширение на стара основа на -n (*voldy, като *greby „гребен“, *ely „елен“) с помощта на суфикс -k (срв. *kamy > *kamykъ „камък“, *ęčmy > ęčьmykъ „ечемик“).
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | владика | владици |
| членувана | владиката | владиците |
| звателна форма | владико |
|---|