влади́ка

Висше православно духовно лице; архиерей, епископ.

владыка старобългарски влади́ка

старобълг. владыка δεσπότης (Супр.), чеш. vladyka, лат. име Walducus dux Vinidorum в Панония (Хрон. Фредегар). *voldyka е разширение на стара основа на -n (*voldy, като *greby „гребен“, *ely „елен“) с помощта на суфикс -k (срв. *kamy > *kamykъ „камък“, *ęčmy > ęčьmykъ „ечемик“).

единствено число множествено число
нечленувана владика владици
членувана владиката владиците
звателна форма владико
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне вла-ди-ка
  • форми мн. влади́ки
Източници