вла́га

1. Вода или гъсти водни пари по предмети, във въздуха или проникнали в предметите; мокрота.

2. (преносно) Сълзи, пот.

влага старобългарски вла́га

старобълг. влага. Сродни думи: лит. vilgyti „пикая“, латв. valgs „влажен“, vęlgs „влажен, влажност“, старовисоконем. welc „влажен“, wolkan „облак“, санскрит vrjanī „облак“, староирл. folc „поток“, folcaim „мия“ от и-е. *welk-

единствено число множествено число
нечленувана влага влаги
членувана влагата влагите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне вла-га
  • форми само ед.
Източници