вкова́вам

1. (какво) Вкарвам с чукане.

2. (какво, преносно) Насочвам поглед, втренчвам се.

Вковах очи в него.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице вковавам вковаваме
второ лице вковаваш вковавате
трето лице вковава вковават
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице вковавах вковавахме
второ лице вковава вковавахте
трето лице вковава вковаваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице вковавах вковавахме
второ лице вковаваше вковавахте
трето лице вковаваше вковаваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
вковавай вковавайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана вковавал вковавала вковавало вковавали
членувана вковавалия вковавалата вковавалото вковавалите
с пълен член вковавалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана вковавал вковавала вковавало вковавали
членувана вковавалия вковавалата вковавалото вковавалите
с пълен член вковавалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана вковаван вковавана вковавано вковавани
членувана вковавания вковаваната вковаваното вковаваните
с пълен член вковаваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана вковаващ вковаваща вковаващо вковаващи
членувана вковаващия вковаващата вковаващото вковаващите
с пълен член вковаващият — — —
Деепричастие
вковавайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне вко-ва-вам
  • форми вкова́ваш, несв. и вкова́, св.
Източник
вковавам се

(от какво) Вдървявам се, вцепенявам се.

  • възвратен глагол
  • форми вкова се