1.

ви́ла

Уред за прибиране на слама, сено и подобни, който се състои от няколко железни зъба и дълга, гладка дървена дръжка.

*vidla праславянски ви́ла

От „вия“ (извивам) с наставката за оръдие -ла.

единствено число множествено число
нечленувана вила вили
членувана вилата вилите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне ви-ла
  • форми мн. ви́ли
Източници

2.

ви́ла

В българската митология — митично женско същество, което обитава горите, реките и бди над хората, намиращи се далече от дома; самовила, самодива.

*vila праславянски ви́ла

Вероятно сродна с „вихър“ и „виелица“.

единствено число множествено число
нечленувана вила вили
членувана вилата вилите
  • съществително име, женски род
  • форми мн. ви́ли
Източници

3.

ви́ла

Извънградска къща сред природата за почивка.

vīlla латински ви́ла

вилен — прилагателно име Вилно място.
единствено число множествено число
нечленувана вила вили
членувана вилата вилите
  • съществително име, женски род
  • форми мн. ви́ли
Източници