ве́щица

1. В българската митология — жена, която прави магии за зло; магьосница.

2. (преносно, разговорно, пренебрежително) Грозна, зла жена.

единствено число множествено число
нечленувана вещица вещици
членувана вещицата вещиците
звателна форма вещице
  • съществително име, женски род
  • пренасяне ве-щи-ца
  • форми мн. ве́щици
Източник