Източник
-
ве́щица -
1. В българската митология — жена, която прави магии за зло; магьосница.
-
2. (преносно, разговорно, пренебрежително) Грозна, зла жена.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | вещица | вещици |
| членувана | вещицата | вещиците |
| звателна форма | вещице |
|---|