-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
ве́че -
1. За посочване на предел, завършеност на действие, състояние, признак спрямо определен момент.
Когато часовникът звънна, той вече се беше събудил.
Вече съм готов, можем да тръгваме.
Вече знаех, че обича да лъже, и бях нащрек.
-
2. За посочване на промяна към момента на говорене.
Вече съм голяма.
Вече мога да пиша.
Вече мога да карам кола.
-
3. От тоя момент, отсега нататък.
Никога вече няма да ти помагам.
-
4. За подчертаване, за усилване.
Вече две години се мотаем с тоя строеж.
Вече няколко пъти ти обръщам внимание.
-
5. Само в превъзходна степен: най-вече. Най-много, още повече.
Неизряден е в отношенията си с другите, но най-вече с жена си.
Образувано от срав. степен на ст.-бълг. вѧште, „повече“ (Супр.), вѧштии μείζων „по-голям“ (Зогр., Супр.), вѧштъшими твор.п. „с много повече“ (Ман.хр.). Обликът вече е зает или от ЮЗ говори (веќе) или е упростена форма от *вѧштьше (срв. степен) > *вештше > вече. Праслав. *vętje „повече“ (сърбохърв. веħ „вече, но“, словен. več, чеш. více, слов. vec(ej), viac(ej), пол. więcej, г.-луж. wjacy, д.-луж. wjecej, ст.-рус. вяче „повече“) - без сигурни сродни форми. Производно ЛИ *Vętjeslavъ „с повече слава“: лат. Venceslaus (< ст.-чеш. *vęceslavъ), чеш. Václav, рус. Вячеслав. Вж. повече.