вехте́я

(разговорно) Постепенно ставам вехт.

Мебелите почват да вехтеят, трябва да ги сменяме.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице вехтея вехтеем
второ лице вехтееш вехтеете
трето лице вехтее вехтеят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице вехтях вехтяхме
второ лице вехтя вехтяхте
трето лице вехтя вехтяха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице вехтеех вехтеехме
второ лице вехтееше вехтеехте
трето лице вехтееше вехтееха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
вехтей вехтейте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана вехтял вехтяла вехтяло вехтели
членувана вехтелия вехтялата вехтялото вехтелите
с пълен член вехтелият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана вехтеел вехтеела вехтеело вехтеели
членувана вехтеелия вехтеелата вехтеелото вехтеелите
с пълен член вехтеелият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана вехтеещ вехтееща вехтеещо вехтеещи
членувана вехтеещия вехтеещата вехтеещото вехтеещите
с пълен член вехтеещият — — —
Деепричастие
вехтеейки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне вех-тея
  • форми вехте́еш, мин. св. вехтя́х, мин. прич. вехтя́л, несв.
Източник