Източник
-
ветрови́т -
1. Който има такова разположение, че вятърът го духа.
Ветровито място.
-
2. През който духа вятър.
Ветровито време.
Ветровит ден.
Ветровита нощ.
ветровито
— наречие
Тук е ветровито.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | ветровит | ветровита | ветровито | ветровити |
| членувана | ветровития | ветровитата | ветровитото | ветровитите |
| с пълен член | ветровитият | — | — | — |