ветрови́т

1. Който има такова разположение, че вятърът го духа.

Ветровито място.

2. През който духа вятър.

Ветровито време.
Ветровит ден.
Ветровита нощ.
ветровито — наречие Тук е ветровито.
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана ветровит ветровита ветровито ветровити
членувана ветровития ветровитата ветровитото ветровитите
с пълен член ветровитият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне вет-ро-вит
  • форми ветрови́та, ветрови́то, мн. ветрови́ти
Източник