вестя́ се
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице вестя се вестим се
второ лице вестиш се вестите се
трето лице вести се вестят се
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице вестих се вестихме се
второ лице вести се вестихте се
трето лице вести се вестиха се
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице вестях се вестяхме се
второ лице вестеше се вестяхте се
трето лице вестеше се вестяха се
Повелително наклонение
единствено число множествено число
вести се вестете се
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана вестил вестила вестило вестили
членувана вестилия вестилата вестилото вестилите
с пълен член вестилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана вестял вестяла вестяло вестели
членувана вестялия вестялата вестялото вестелите
с пълен член вестялият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана вестящ вестяща вестящо вестящи
членувана вестящия вестящата вестящото вестящите
с пълен член вестящият — — —
Деепричастие
вестейки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне вес-тя
  • форми вести́ш се, мин. св. вести́х се, мин. прич. вести́л се, св.
Източник