веста́лка

(историческо) Жрица в храма на римската богиня Веста, пазителка на вечния огън.

Vestalis латински веста́лка

От лат. Vestalis ("посветен на Веста, весталка"). Навлиза в българския като международна дума чрез руски или западноевропейските езици.

  • весталска девица
  • весталка-девица
  • девица-весталка
единствено число множествено число
нечленувана весталка весталки
членувана весталката весталките
  • съществително име, женски род
  • пренасяне вес-тал-ка
  • форми мн. веста́лки
Източници