вдървя́вам

1. (какво) Правя да стане твърд като дърво.

2. (какво) Правя да стане неподвижен; сковавам, вцепенявам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице вдървявам вдървяваме
второ лице вдървяваш вдървявате
трето лице вдървява вдървяват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице вдървявах вдървявахме
второ лице вдървява вдървявахте
трето лице вдървява вдървяваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице вдървявах вдървявахме
второ лице вдървяваше вдървявахте
трето лице вдървяваше вдървяваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
вдървявай вдървявайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана вдървявал вдървявала вдървявало вдървявали
членувана вдървявалия вдървявалата вдървявалото вдървявалите
с пълен член вдървявалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана вдървявал вдървявала вдървявало вдървявали
членувана вдървявалия вдървявалата вдървявалото вдървявалите
с пълен член вдървявалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана вдървяван вдървявана вдървявано вдървявани
членувана вдървявания вдървяваната вдървяваното вдървяваните
с пълен член вдървяваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана вдървяващ вдървяваща вдървяващо вдървяващи
членувана вдървяващия вдървяващата вдървяващото вдървяващите
с пълен член вдървяващият — — —
Деепричастие
вдървявайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне вдър-вя-вам
  • форми вдървя́ваш, несв. и вдървя́, св.
Източник
вдървявам се

1. Ставам твърд като дърво.

Охо, той целият се е вдървил.

2. Ставам неподвижен; сковавам се.

Ръцете ми се вдървиха от студ.
  • възвратен глагол
  • форми вдървя се