вали́дност

1. когато нещо важи, важимост, приложимост, когато е от значение, значимост, релевантност

2. (право) действителност – употребява се в по-тесен смисъл:

а) във времеви аспект - в сила, период през който се поражда действие. Валидност на документ за самоличност.

б) с оглед формите на недействителност (обикн. за публични юр. актове) – съответствие с основните условия, за да поражда действие, т.е. липса на нищожност (но може да е налице унищожаемост, отменимост),

Виж:
единствено число множествено число
нечленувана валидност валидности
членувана валидността валидностите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне ва-лид-ност
  • област право →
Източници