Източници
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
Читанка
1. когато нещо важи, важимост, приложимост, когато е от значение, значимост, релевантност
2. (право) действителност – употребява се в по-тесен смисъл:
а) във времеви аспект - в сила, период през който се поражда действие. Валидност на документ за самоличност.
б) с оглед формите на недействителност (обикн. за публични юр. актове) – съответствие с основните условия, за да поражда действие, т.е. липса на нищожност (но може да е налице унищожаемост, отменимост),
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | валидност | валидности |
| членувана | валидността | валидностите |