ва́къл

1. За животно — който е с черно около очите.

Вакло агънце.

2. За човек — който е с черни очи; черноок.

Вакъл Стоян.

Заета от рум. oacheş или мегл.-рум. oacliş „черноок, мургав; овца с руно на черни и бели петна“, като бълг. диал. окрена, рум. oacără, мегл.-рум. oacăr(n)ă „бяла овца с черни петна по муцуната“. Рум. форми са наследнички на преносна употреба на лат. oculus, oclus „око, петно с формата на око (по кожата на пантера или на опашката на паун)“. От рум. е заета в унг. basika, слов. vakeša, пол. bakieszka „овца с руно на черни и бели петна“.

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана вакъл вакла вакло вакли
членувана ваклия ваклата ваклото ваклите
с пълен член ваклият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне ва-къл
  • форми ва́кла, ва́кло, мн. ва́кли
Източници