бъ́чва

Голям дървен съд за течности, направен от стегнати с обръчи извити дъски и две дъна.

цслав. бъчьвь < праслав. *bъčy, род. п. *bъčьve. Като повечето имена на съдове е заемка от друг език. Има два варианта: *bъčy е заемка от балк.-лат. *buči/*buci/*buti „бъчва“ (< клас.-лат. *buttis), срв. мъгл.-рум. buti, butseauă (мн.ч. butseľ) „бъчва“, рум. bute „бъчва“ (> ср.-гр. βοῦττις, βουττίον), ит. botte „бъчва“, boccia „стъклено шише, бъклица“, исп. bucha „топка“; и лат. *buticula (> фр. bouteille, ит. bottiglia, исп. botilla „шише, бутилка“). *bъčy е заемка от герм. *bukaz, срв. староангл. buc „кана, изпъкнал съд“, швейц.-нем. bücki „бъчва, каца“, свързани със старосканд. búkr, ст.-в.-нем. bûch „корем“, но в този случай промяната k > č е по-трудно обяснима.

бъчвичка — съществително име
единствено число множествено число
нечленувана бъчва бъчви
членувана бъчвата бъчвите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне бъч-ва
  • форми мн. бъ́чви
Източници