бълну́вам

1. Говоря несвързани думи насън или при тежко заболяване.

Цяла нощ бълнува и се мята насам-натам.

2. (преносно, пренебрежително) Говоря неща, които са нереални, неосъществими; фантазирам, измислям си.

3. (преносно, за какво/за кого) Мечтая, копнея, бленувам.

От *bьlnovati, нулева огласовка спрямо блян.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице бълнувам бълнуваме
второ лице бълнуваш бълнувате
трето лице бълнува бълнуват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице бълнувах бълнувахме
второ лице бълнува бълнувахте
трето лице бълнува бълнуваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице бълнувах бълнувахме
второ лице бълнуваше бълнувахте
трето лице бълнуваше бълнуваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
бълнувай бълнувайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана бълнувал бълнувала бълнувало бълнували
членувана бълнувалия бълнувалата бълнувалото бълнувалите
с пълен член бълнувалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана бълнувал бълнувала бълнувало бълнували
членувана бълнувалия бълнувалата бълнувалото бълнувалите
с пълен член бълнувалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана бълнуван бълнувана бълнувано бълнувани
членувана бълнувания бълнуваната бълнуваното бълнуваните
с пълен член бълнуваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана бълнуващ бълнуваща бълнуващо бълнуващи
членувана бълнуващия бълнуващата бълнуващото бълнуващите
с пълен член бълнуващият — — —
Деепричастие
бълнувайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне бъл-ну-вам
  • форми бълну́ваш, несв.
Източници