български

1. Който е на българите и на България, общ за всички българи.

а) Който се намира в пределите на България и е част от България.

2. Който се отнася до българите и България или е свързан с тях.

3. Който се състои от българи.

4. Който е от небългарска народност но с българско поданство.

Той е български циган

5. Който е част от народа, на България.

6. Който е населен с българи или предимно с българи.

7. Който е съчинен, създаден от българи или е написан на общия език на българите.

а) (стеснено значение) Който се отнася до българския език.

8. Който е свойствен, присъщ на българите или типичен за тях, за техния бит, нрави.

9. Който се произвежда или отглежда в България.

10. като същ. Български език.

а) (разговорно) Учебен предмет, в който се изучава езикът и литературата на българите.

11. като нареч. По начин, присъщ на българин, за българи.

българ + -ски

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана български българска българско български
членувана българския българската българското българските
с пълен член българският — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне бъл-гар-с-ки
Източници