бъ́кел

(остаряло) Голям дървен съд за разнасяне на вода, с чучурки от двете страни, които едновременно са и дръжки.

Кръстосване на ст.-бълг. къбьлъ μόδιος, κάδος, χοίνιξ „ведро, каца“ (Кормч. ХІІІ в., Алекс., Месецослов XIV в.), къбелъ „крина, мярка за храни“ (Ман. хр.), диал. къбъл, къблица „ведро“ (Дервент, Дедеагачко; Съчанли, Калайджидере, Гюмюрджинско) с тур. bukal, нгр. μπουκάλι, заети от ит. диал. bucal (Венеция), ит. boccale (откъдето е заета и бокал). Праслав. *kъbьlъ е заета от ст.в.нем. kubil „ведро“ (< лат. *cubellum, вариант на cupellum, срв. фр. cuveau „каца, бъчва“). Слав. *kъbьlъ е стара заемка в осет. къыбыла [kɨbɨla], къибила [kibila] „ведро“.

Бъкел не разбирам

(разговорно) Нищо не разбирам.

единствено число множествено число
нечленувана бъкел бъкели
членувана бъкела бъкелите
с пълен член бъкелът —
бройна форма бъкела
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне бъ-кел
  • форми мн. бъ́кели, (два) бъ́кела
Източници