-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
бъ́кел -
(остаряло) Голям дървен съд за разнасяне на вода, с чучурки от двете страни, които едновременно са и дръжки.
Кръстосване на ст.-бълг. къбьлъ μόδιος, κάδος, χοίνιξ „ведро, каца“ (Кормч. ХІІІ в., Алекс., Месецослов XIV в.), къбелъ „крина, мярка за храни“ (Ман. хр.), диал. къбъл, къблица „ведро“ (Дервент, Дедеагачко; Съчанли, Калайджидере, Гюмюрджинско) с тур. bukal, нгр. μπουκάλι, заети от ит. диал. bucal (Венеция), ит. boccale (откъдето е заета и бокал). Праслав. *kъbьlъ е заета от ст.в.нем. kubil „ведро“ (< лат. *cubellum, вариант на cupellum, срв. фр. cuveau „каца, бъчва“). Слав. *kъbьlъ е стара заемка в осет. къыбыла [kɨbɨla], къибила [kibila] „ведро“.
(разговорно) Нищо не разбирам.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | бъкел | бъкели |
| членувана | бъкела | бъкелите |
| с пълен член | бъкелът | — |
| бройна форма | бъкела |
|---|