бъ́брек

Вътрешен чифтен орган, чрез който се отделя урината от кръвта.

بوبرك (böbrek) османски турски бъ́брек

Засвидетелствана като боубрегъ, боубрѣгъ в късни църковнославянски текстове. Заета от османски турски или, по-малко вероятно, от огурски тюркски език, на което сочи звучното „г“ накрая, по-често в македонското бубрег и сърбохърватското бубрег.

бъбречен — прилагателно име Бъбречна криза.
единствено число множествено число
нечленувана бъбрек бъбреци
членувана бъбрека бъбреците
с пълен член бъбрекът —
бройна форма бъбрека
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне бъб-рек
  • форми мн. бъ́бреци, (два) бъ́брека
Източници