бу́ца

1. Къс от меко или ронливо вещество с неопределена форма.

Буца пръст.
Буца сирене.
Буца лед.

2. (разговорно) Подутина на тялото.

единствено число множествено число
нечленувана буца буци
членувана буцата буците
  • съществително име, женски род
  • пренасяне бу-ца
  • форми мн. бу́ци
Източник