бу́нкер

1. (специално) Във военното дело — железобетонно укритие с оръдия и картечници.

2. Подземно железобетонно скривалище против въздушни нападения.

3. Специално изградено голямо вместилище за съхраняване на насипни материали.

единствено число множествено число
нечленувана бункер бункери
членувана бункера бункерите
с пълен член бункерът —
бройна форма бункера
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне бун-кер
  • форми мн. бу́нкери, (два) бу́нкера
Източник