1.

бу́ля

диалектно

1. Жената на по-големия брат.

2. Съпругата на чичо.

3. Всяка омъжена немлада жена.

Буля Станка.

بولا (bola, bula) османски турски „съпругата на чичо; госпожа“ бу́ля

единствено число множествено число
нечленувана буля були
членувана булята булите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне бу-ля
  • форми мн. бу́ли
Източници

2.

бу́ля

(диалектно) Слагам булото на булката (като част от сватбената церемония).

Булят булката.
  • глагол
  • форми бу́лиш, мин. св. бу́лих и були́х, мин. прич. бу́лил и були́л, несв.
Източник