бук

Широколистно планинско дърво с гладна сива кора и назъбени листа, чиято дървесина се използва за дървен материал.

боукы старобългарски „букова дъсчица, на която се отбелязват сметки“ бук

ст.-бълг. боукы „букова дъсчица, на която се отбелязват сметки“. Праслав. *buky, род. п. *bukъve, стара заемка от германски: срв. гот. bōka, староисл. bok, старосакс. boka, ст.в.нем. buohha „бук“. Еднаква по произход с буква. Често срещана в топонимията: МИ Букова поляна, село в Смолянско; МИ Буково села, МИ Букак, село в Търговищко; букачки п. 1851 г.; МИ Буката, квартал в София и село в Смолянско; МИ Букевица, село във Врачанско, 1875 г.

буков — прилагателно име Букова дъска.
единствено число множествено число
нечленувана бук букове
членувана бука буковете
с пълен член букът —
бройна форма бука
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне бук
  • форми бу́кът, бу́ка, мн. бу́кове, (два) бу́ка
Източници