буда́лкам

(кого, разговорно) Залъгвам, заблуждавам; правя на будала.

Стига си ме будалкал!
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице будалкам будалкаме
второ лице будалкаш будалкате
трето лице будалка будалкат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице будалках будалкахме
второ лице будалка будалкахте
трето лице будалка будалкаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице будалках будалкахме
второ лице будалкаше будалкахте
трето лице будалкаше будалкаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
будалкай будалкайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана будалкал будалкала будалкало будалкали
членувана будалкалия будалкалата будалкалото будалкалите
с пълен член будалкалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана будалкал будалкала будалкало будалкали
членувана будалкалия будалкалата будалкалото будалкалите
с пълен член будалкалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана будалкан будалкана будалкано будалкани
членувана будалкания будалканата будалканото будалканите
с пълен член будалканият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана будалкащ будалкаща будалкащо будалкащи
членувана будалкащия будалкащата будалкащото будалкащите
с пълен член будалкащият — — —
Деепричастие
будалкайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне бу-дал-кам
  • форми буда́лкаш, несв.
Източник
будалкам се

(с кого) Подигравам се, като залъгвам, заблуждавам.

Той се будалка с мене.
  • възвратен глагол