бръ́свам

1. (с какво, какво) Бърша, чистя набързо или небрежно.

Ще бръсна с метлата надве-натри и излизаме.

2. (преносно, какво кого) Первам, закачам с удар.

Клонът я бръсна по лицето.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице бръсвам бръсваме
второ лице бръсваш бръсвате
трето лице бръсва бръсват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице бръсвах бръсвахме
второ лице бръсва бръсвахте
трето лице бръсва бръсваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице бръсвах бръсвахме
второ лице бръсваше бръсвахте
трето лице бръсваше бръсваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
бръсвай бръсвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана бръсвал бръсвала бръсвало бръсвали
членувана бръсвалия бръсвалата бръсвалото бръсвалите
с пълен член бръсвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана бръсвал бръсвала бръсвало бръсвали
членувана бръсвалия бръсвалата бръсвалото бръсвалите
с пълен член бръсвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана бръсван бръсвана бръсвано бръсвани
членувана бръсвания бръсваната бръсваното бръсваните
с пълен член бръсваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана бръсващ бръсваща бръсващо бръсващи
членувана бръсващия бръсващата бръсващото бръсващите
с пълен член бръсващият — — —
Деепричастие
бръсвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне бръс-вам
  • форми бръ́сваш, несв. и бръ́сна, св.
Източник