Източник
-
бръмчи́ло -
1. Детска играчка, която може да бръмчи.
-
2. (разговорно, пренебрежително) Машина, уред, който с бръмченето си пречи на някой човек.
Махни го това бръмчило от главата ми!
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | бръмчило | бръмчила |
| членувана | бръмчилото | бръмчилата |