бръ́мвам

1. Започвам да бръмча изведнъж или с голяма сила.

2. (преносно, разговорно) За множество от хора — започват да шушукат, да разнасят някоя новина.

Цялото село бръмнало, че ще се женят.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице бръмвам бръмваме
второ лице бръмваш бръмвате
трето лице бръмва бръмват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице бръмвах бръмвахме
второ лице бръмва бръмвахте
трето лице бръмва бръмваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице бръмвах бръмвахме
второ лице бръмваше бръмвахте
трето лице бръмваше бръмваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
бръмвай бръмвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана бръмвал бръмвала бръмвало бръмвали
членувана бръмвалия бръмвалата бръмвалото бръмвалите
с пълен член бръмвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана бръмвал бръмвала бръмвало бръмвали
членувана бръмвалия бръмвалата бръмвалото бръмвалите
с пълен член бръмвалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана бръмващ бръмваща бръмващо бръмващи
членувана бръмващия бръмващата бръмващото бръмващите
с пълен член бръмващият — — —
Деепричастие
бръмвайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне бръм-вам
  • форми бръ́мваш, несв. и бръ́мна, св.
Източник