бро́ня

1. (историческо) В древността и Средновековието — метална дреха за предпазване на тялото на воините в бой.

2. Здрава метална, стоманена обвивка на бойни машини или специални автомобили за защита от удар.

3. Защитна обвивка у някои влечуги.

брънѩ старобългарски бро́ня

Старобълг. брънѩ. Стара заемка от герм. езици - гот. brunjo, ст.в.нем. brunnja „броня“.

единствено число множествено число
нечленувана броня брони
членувана бронята броните
  • съществително име, женски род
  • пренасяне бро-ня
  • форми мн. бро́ни
Източници