брану́вам

(какво) Обработвам с брана.

брануване — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице бранувам брануваме
второ лице брануваш бранувате
трето лице бранува брануват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице бранувах бранувахме
второ лице бранува бранувахте
трето лице бранува брануваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице бранувах бранувахме
второ лице брануваше бранувахте
трето лице брануваше брануваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
бранувай бранувайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана бранувал бранувала бранувало бранували
членувана бранувалия бранувалата бранувалото бранувалите
с пълен член бранувалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана бранувал бранувала бранувало бранували
членувана бранувалия бранувалата бранувалото бранувалите
с пълен член бранувалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана брануван бранувана бранувано бранувани
членувана бранувания брануваната брануваното брануваните
с пълен член брануваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана брануващ брануваща брануващо брануващи
членувана брануващия брануващата брануващото брануващите
с пълен член брануващият — — —
Деепричастие
бранувайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне бра-ну-вам
  • форми брану́ваш, несв.
Източник