брада́

1. Предната издадена част на долната челюст у човека; брадичка.

2. Космите, които израстват по лицето на мъжа.

Редовно бръсна брадата си.

3. Тези косми, оставени да растат или оформени по определен начин.

О, ти си си оставил брада!
Онзи човек с брадата.

4. Дълги косми под долната челюст на някои животни.

Хванах козела за брадата.

брада старобългарски брада́

Старобълг. брада γένειον (Супр.). Праслав. *borda - Вероятна заемка от северноевропейски субстратен език: срв. лит. barzda, лат. barba, прагерм. *bard- (ст.в.нем. bart, англосакс. beard), всички от които сочат за наличие на -а- в корена. Срв. еднаквите по образуване: слав. *bordatъ „брадат“, лит. barzdotas, лат. barbātus „брадат“.

умал. брадица — съществително име
брадат — прилагателно име Май всички художници са брадати.
единствено число множествено число
нечленувана брада бради
членувана брадата брадите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне бра-да
  • форми мн. бради́
Източници