бон

1. (специално) В банковото дело — книжен знак на определена стойност, който дава право на притежателя в даден срок да получи пари или стока.

Поименни бонове.
Съкровищни бонове.

2. (остаряло, разговорно) Хиляда лева, хилядарка.

единствено число множествено число
нечленувана бон бонове
членувана бона боновете
с пълен член бонът —
бройна форма бона
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне бон
  • форми бо́нът, бо́на, мн. бо́нове, (два) бо́на
Източник