Източник
-
бон -
1. (специално) В банковото дело — книжен знак на определена стойност, който дава право на притежателя в даден срок да получи пари или стока.
Поименни бонове.
Съкровищни бонове.
-
2. (остаряло, разговорно) Хиляда лева, хилядарка.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | бон | бонове |
| членувана | бона | боновете |
| с пълен член | бонът | — |
| бройна форма | бона |
|---|