Източник
-
бо́мба -
1. Вид разрушително или запалително бойно средство с взривно вещество, което се пуска от самолет или се хвърля с ръка.
-
2. (преносно, разговорно, само единствено число) Нещо, което предизвиква силна изненада или буди одобрение, възхищение.
Как ти се струва баницата?
Бомба е!
бомбичка
— съществително име
Децата хвърлят бомбички.
бомбен
— прилагателно име
Бомбен удар.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | бомба | бомби |
| членувана | бомбата | бомбите |