боза́йник

1. (само множествено число, специално) Гръбначни животни, които раждат малките си и ги кърмят с мляко.

2. Всяко отделно животно от тези животни.

Фонетически неотделима от тюрк. думи за „теле“: тур. buzağı, татар. бызау и т.н., но чуваш. пăру и прабълг. *burǝwu (> унг. borjú „теле“) показват, че бозайник не произлиза от изходната прабълг. форма, а че е заемка от друг тюрк. език (най-вероятно кумански или печенежки).

единствено число множествено число
нечленувана бозайник бозайници
членувана бозайника бозайниците
с пълен член бозайникът —
бройна форма бозайника
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне бо-зай-ник
  • форми мн. боза́йници, (два) боза́йника
Източници