Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
1. (само множествено число, специално) Гръбначни животни, които раждат малките си и ги кърмят с мляко.
2. Всяко отделно животно от тези животни.
Фонетически неотделима от тюрк. думи за „теле“: тур. buzağı, татар. бызау и т.н., но чуваш. пăру и прабълг. *burǝwu (> унг. borjú „теле“) показват, че бозайник не произлиза от изходната прабълг. форма, а че е заемка от друг тюрк. език (най-вероятно кумански или печенежки).
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | бозайник | бозайници |
| членувана | бозайника | бозайниците |
| с пълен член | бозайникът | — |
| бройна форма | бозайника |
|---|