богоотстъ́пник

Човек, който се е отказал от Бога, който е престанал да вярва.

единствено число множествено число
нечленувана богоотстъпник богоотстъпници
членувана богоотстъпника богоотстъпниците
с пълен член богоотстъпникът —
бройна форма богоотстъпника
звателна форма богоотстъпнико
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне бо-го-от-с-тъп-ник
  • форми мн. богоотстъ́пници
Източник