богоми́лство

(историческо) Еретическо религиозно учение, основано в България от поп Богомил през Х век, което е било насочено против символите на официалната църква.

единствено число множествено число
нечленувана богомилство богомилства
членувана богомилството богомилствата
  • съществително име, среден род
  • пренасяне бо-го-мил-с-т-во
  • форми само ед.
Източник