благоче́стие

Приличие, послушание, и преданост към общочовешките обичаи на приличието, към обичаите, правилата и съветите на вярата, към която принадлежи приличният и послушен преданик.

Виж:

От общославянските думи "благ" и "чест", т.е. блага, добра чест - благочестивият се ползва с добро име, човек на честта е.

Среща се в духовната реч на православните. Напр. "Благочестивият православен български народ..." или "Благочестивият и приснопаметен василевс Роман Лакапин..." Обозначава дълбоко почитание, уважение и преклонение пред достохвалните, назовани с това прилагателно
единствено число множествено число
нечленувана благочестие благочестия
членувана благочестието благочестията
  • съществително име, среден род
  • пренасяне бла-го-чес-тие
Източници