благоуха́ние

Библейско тълкуване: Сладка и приятна миризма. Жертвоприношенията на Ной и на Христос бяха приятни Богу, както уханието от приятно ухаещ тамян е приятно на човека -Бит. 8:21; Еф. 5:2. Главното ухание, тоест съдържание на апостолското учение е било Христос разпнат; и това тяхно учение се е посрещало радостно от едни за вечен живот, а отхвърляно от други за тежко осъждение — 2Кор. 2:15,16.

единствено число множествено число
нечленувана благоухание благоухания
членувана благоуханието благоуханията
  • съществително име, среден род
  • пренасяне бла-го-у-ха-ние
Източник