благода́т

Изобилие от природни блага, полезни за човека или с благотворно въздействие върху него.

Есенно време тук е благодат.
Водата е истинска благодат.
благодатен — прилагателно име Благодатна почва.
единствено число множествено число
нечленувана благодат благодати
членувана благодатта благодатите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне бла-го-дат
  • форми благодатта́, само ед.
Източник