би́сер

Бяло или светложълто лъскаво зърно, което се образува в черупката на някои миди и служи за накит; перла, маргарит.

бисьръ старобългарски би́сер

старобълг. бисьръ, бисъръ μαργαρίτης (Зогр., Мар., Клоц., Остром., Супр.). Сродни форми: сърбохърв. бисер, рус., укр. бисер (рус., укр. са от ст.-бълг.). *büsrä от араб. بُسْر [busra] „зелена фурма, фалшива перла, мънисто“.

бисерен — прилагателно име Бисерна огърлица.
бисеров — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана бисер бисери
членувана бисера бисерите
с пълен член бисерът —
бройна форма бисера
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне би-сер
  • форми мн. би́сери, (два) би́сера
Източници