Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
Бяло или светложълто лъскаво зърно, което се образува в черупката на някои миди и служи за накит; перла, маргарит.
бисьръ старобългарски би́сер
старобълг. бисьръ, бисъръ μαργαρίτης (Зогр., Мар., Клоц., Остром., Супр.). Сродни форми: сърбохърв. бисер, рус., укр. бисер (рус., укр. са от ст.-бълг.). *büsrä от араб. بُسْر [busra] „зелена фурма, фалшива перла, мънисто“.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | бисер | бисери |
| членувана | бисера | бисерите |
| с пълен член | бисерът | — |
| бройна форма | бисера |
|---|