Източник
-
бей -
1. (историческо) В Османската империя — титла на феодален владетел или на лице с висок граждански и военен чин.
-
2. (историческо) В Османската империя — феодален владетел или едър земевладелец.
-
3. Богат човек или благородник в страна с мохамеданска вяра.
бейов
— прилагателно име
Бейови ливади.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | бей | бейове |
| членувана | бея | бейовете |
| с пълен член | беят | — |
| бройна форма | бея |
|---|