бей

1. (историческо) В Османската империя — титла на феодален владетел или на лице с висок граждански и военен чин.

2. (историческо) В Османската империя — феодален владетел или едър земевладелец.

3. Богат човек или благородник в страна с мохамеданска вяра.

бейов — прилагателно име Бейови ливади.
единствено число множествено число
нечленувана бей бейове
членувана бея бейовете
с пълен член беят —
бройна форма бея
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне бей
  • форми бе́ят, бе́я, мн. бе́йове
Източник