безца́рствие

1. мн. няма, Рядко. Време, през което една монархическа държава няма владетел; междуцарствие, безвластие.

2. (преносно, разговорно) Време, през което някакво предприятие, учреждение и др. е останало без ръководство; междуцарствие, безвластие.

единствено число множествено число
нечленувана безцарствие безцарствия
членувана безцарствието безцарствията
  • съществително име, среден род
  • пренасяне без-цар-с-т-вие
Източници