безу́мец

1. (разговорно) Луд човек.

2. Безразсъден човек.

единствено число множествено число
нечленувана безумец безумци
членувана безумеца безумците
с пълен член безумецът —
бройна форма безумеца
звателна форма безумецо
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне бе-зу-мец
  • форми мн. безу́мци
Източник