1.

безрабо́тен

1. Който е лишен от работа.

Безработни специалисти.

2. Който стои, без да върши нещо, защото не иска да работи.

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана безработен безработна безработно безработни
членувана безработния безработната безработното безработните
с пълен член безработният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне без-ра-бо-тен
  • форми безрабо́тна, безрабо́тно, мн. безрабо́тни
Източници

2.

безрабо́тен

Лице, което е лишено от работа.

Има хиляди безработни.
  • съществително име, мъжки род
  • форми безрабо́тният, безрабо́тния, мн. безрабо́тни
Източник