Източник
-
беззако́ние -
1. (само единствено число) Отсъствие на законност; липса на достатъчно и добри закони.
Не може да се управлява в беззаконие.
-
2. Нарушение на закона; произвол.
Това предразполага към беззаконие.
Постоянно върши беззакония.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | беззаконие | беззакония |
| членувана | беззаконието | беззаконията |