беззако́ние

1. (само единствено число) Отсъствие на законност; липса на достатъчно и добри закони.

Не може да се управлява в беззаконие.

2. Нарушение на закона; произвол.

Това предразполага към беззаконие.
Постоянно върши беззакония.
единствено число множествено число
нечленувана беззаконие беззакония
членувана беззаконието беззаконията
  • съществително име, среден род
  • пренасяне без-за-ко-ние
  • форми мн. беззако́ния
Източник