Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
1. (историческо) Данък в натура или в пари за феодалния владетел (бей) в Османската империя.
2. (историческо) Данък върху овцете и козите в натура или в пари след Освобождението на България.
beğlikçi турски бегли́к
От тур. beğlikçi, производно от beğlik – дребен рогат добитък. Сравни с местността Бегликташ/Beğliktaṣ, съставен от beğlik – данък върху дребен рогат добитък, и taṣ – камък.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | беглик | беглици |
| членувана | беглика | беглиците |
| с пълен член | бегликът | — |
| бройна форма | беглика |
|---|