бегли́к

1. (историческо) Данък в натура или в пари за феодалния владетел (бей) в Османската империя.

2. (историческо) Данък върху овцете и козите в натура или в пари след Освобождението на България.

beğlikçi турски бегли́к

От тур. beğlikçi, производно от beğlik – дребен рогат добитък. Сравни с местността Бегликташ/Beğliktaṣ, съставен от beğlik – данък върху дребен рогат добитък, и taṣ – камък.

единствено число множествено число
нечленувана беглик беглици
членувана беглика беглиците
с пълен член бегликът —
бройна форма беглика
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне бег-лик
  • форми само ед.
Източници