ба́ня

1. Обществена сграда за къпане.

Градска баня.

2. Помещение в жилище за къпане.

3. (обикн множествено число) Минерален извор за къпане с лечебна цел.

Минерални бани.

4. Излагане тялото на слънце, въздух или потапяне в минерална вода, кал и др. с лечебна цел.

Слънчеви бани.
Въздушна баня.
Кални бани.

5. Загрята в специален съд вода или друга течност, в която се потапя изделие или друг съд с течност.

Водна баня.
Златна баня.

банıа старобългарски ба́ня

старобълг. банıа λουτρόν balneum (Григ. Наз. ХІІ в., Ев. ХІV в.), баньнъ, баньскъ прил. βαλανείου balnei (Син. Пс., Златоструй). Южнослав. *bańa „къпалня“ (сърбохърв. бања, словен. banja), старинна заемка от балкано-роман. *bānea, мн.ч. от balneum, срв. рум. baie, фр. bain, ит. bagno „баня“, клас.-лат. balneum „баня“ от старогр. βαλανεῖον „баня“. В западнослав. езици същата латинска лексема е заета по независим път в значение „купол“: чеш., слов. baňa, пол. bania „купол“, „кръгъл съд, делва“, „шахта“, „солна мина“, г.-луж., д.-луж. banja „делва“. Унг. bánya „рудник“ е от чешки или словашки, а рус., укр. баня „къпалня“ са от старобългарски.

единствено число множествено число
нечленувана баня бани
членувана банята баните
  • съществително име, женски род
  • пренасяне ба-ня
  • форми мн. ба́ни
Източници