-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
ба́ня -
1. Обществена сграда за къпане.
Градска баня.
-
2. Помещение в жилище за къпане.
-
3. (обикн множествено число) Минерален извор за къпане с лечебна цел.
Минерални бани.
-
4. Излагане тялото на слънце, въздух или потапяне в минерална вода, кал и др. с лечебна цел.
Слънчеви бани.
Въздушна баня.
Кални бани.
-
5. Загрята в специален съд вода или друга течност, в която се потапя изделие или друг съд с течност.
Водна баня.
Златна баня.
банıа старобългарски ба́ня
старобълг. банıа λουτρόν balneum (Григ. Наз. ХІІ в., Ев. ХІV в.), баньнъ, баньскъ прил. βαλανείου balnei (Син. Пс., Златоструй). Южнослав. *bańa „къпалня“ (сърбохърв. бања, словен. banja), старинна заемка от балкано-роман. *bānea, мн.ч. от balneum, срв. рум. baie, фр. bain, ит. bagno „баня“, клас.-лат. balneum „баня“ от старогр. βαλανεῖον „баня“. В западнослав. езици същата латинска лексема е заета по независим път в значение „купол“: чеш., слов. baňa, пол. bania „купол“, „кръгъл съд, делва“, „шахта“, „солна мина“, г.-луж., д.-луж. banja „делва“. Унг. bánya „рудник“ е от чешки или словашки, а рус., укр. баня „къпалня“ са от старобългарски.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | баня | бани |
| членувана | банята | баните |