ба́ница

Печено тестено ястие от разточени кори, намазани с мазнина и поставени една върху друга или навити една до друга в тава, а към тях прибавено сирене или (по-рядко) друга плънка.

изходната форма е *gъbanica „сгънато изделие“, срв. сръб. гибаница „баница“ < *gъbati ~ старобълг. гъбнѫти „гъна“. Заета и в унг. gobanica „вид сладкиш“.

единствено число множествено число
нечленувана баница баници
членувана баницата баниците
  • съществително име, женски род
  • пренасяне ба-ни-ца
  • форми мн. ба́ници
Източници