бабу́вам

1. (остаряло) Помагам при раждане; акуширам.

2. (разговорно, на кого) Бая, врачувам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице бабувам бабуваме
второ лице бабуваш бабувате
трето лице бабува бабуват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице бабувах бабувахме
второ лице бабува бабувахте
трето лице бабува бабуваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице бабувах бабувахме
второ лице бабуваше бабувахте
трето лице бабуваше бабуваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
бабувай бабувайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана бабувал бабувала бабувало бабували
членувана бабувалия бабувалата бабувалото бабувалите
с пълен член бабувалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана бабувал бабувала бабувало бабували
членувана бабувалия бабувалата бабувалото бабувалите
с пълен член бабувалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана бабуващ бабуваща бабуващо бабуващи
членувана бабуващия бабуващата бабуващото бабуващите
с пълен член бабуващият — — —
Деепричастие
бабувайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне ба-бу-вам
  • форми бабу́ваш, несв.
Източник